-
1 tirar
1. tr 1) хвърлям; 2) хвърлям, замерям, запращам; 3) изоставям, захвърлям; 4) събарям някого ( нещо), повалям; 5) стрелям; 6) разпростирам, обтягам, изопвам, изтеглям; влека, мъкна; 7) изтеглям, точа (тел); 8) тегля линия, чертая; 9) полигр. печатам; 10) (+ същ., изразяващи телесна вреда) нанасям ( удар), захапвам, ухапвам; ритам и т. н.; tirar un mordisco ухапвам; 11) изхвърлям на боклука; 12) подавам, хвърлям (топка, зар, карта и др.); 13) прен. прахосвам, разсипвам; пилея; 2. intr 1) дърпам, тегля; 2) владея, боравя с оръжие; 3) (+ предл. de + същ., означаващо оръжие или инструмент) взимам в ръка, използвам; tiraré de pluma y escribiré ще грабна писалката и ще напиша; 4) дърпам, тегля (за комин); 5) прен. поемам, дръпвам нанякъде; завивам; 6) прен. с усилие се задържам, крепя се; 7) прен. влека, привличам; 8) прен. стремя се към, имам аспирации; домогвам се; 9) прен. изпреварвам, дръпвам напред (в колоезденето); 10) прен. влече ме, имам склонност към нещо; 11) прен. наподобявам, приличам, клоня; отивам към; este color tira a verde този цвят клони към зелено, зеленее; estar tirada una cosa в изобилие; 3. prnl 1) хвърлям се; 2) печатам се; 3) разг. прекарвам времето си (някъде, в нещо); ir tirando разг. търпя, понасям, карам я някак си; tira y afloja разг. ту напрегнато, ту по-спокойно (при сделка, отношение и др.); tirar a matar (tirar con bala) прен., разг. правя или казвам нещо злонамерено; tirar por la calle del medio разг. вземам отчаяно, крайно решение; a todo tirar прен. най-много, най-късно до; tirar de (por) largo а) разг. харча без сметка; б) разг. разкрасявам, пресмятам в своя полза. -
2 coz
f 1) къч, ритане; 2) ритник; 3) откат, ритане (на огнестрелно оръжие); 4) връщане на вода назад при препятствие; 5) жарг. силно удоволствие след инжектиране на дрога; 6) прен., разг. грубост; soltar (tirar) una coz прен. отговарям грубо; a coces с насилие; dar (tirar) coz contra el aguijón прен. ритам срещу ръжена; tirar (disparar) cozs прен. бунтувам се, не искам да се подчиня, хвърлям къчове. -
3 bala
f 1) куршум; bala fría далечен, слаб куршум; bala perdida а) заблуден куршум; б) прен. смахнат, чалнат човек; como una bala разг. бърз като стрела; 2) снаряд; 3) бала; tirar con bala (rasa) прен., разг. говоря злонамерено. -
4 barra
f 1) греда, трупче; стоманена греда, релса; 2) железен път, железен лост; 3) спорт. щанга; 4) балюстрада; 5) необработен метален свитък; 6) парапет, отделящ публиката в съдебна зала; 7) продълговат самун хляб; 8) бар, тезгях в бара; 9) Ю. Амер., Ц. Амер. публика на събрание, съдебно заседание и др.; a barras derechas adv честно, без измама; de barra a barra adv открай докрай; estirar la barra прен., разг. правя всичко възможно; sin mirar (pararse, reparar, tropezar) en barras прен. необмислено, прибързано; tirar la barra прен., разг. продавам с най-голяма изгода. -
5 carro
m 1) кол€ (двуколка); товарна количка; Амер. лека кола, автомобил; 2) воен.: carro de asalto (combate) танк; 3): Carro Mayor астр. Голямата мечка; Carro Menor астр. Малката мечка; parar el carro прен., разг. овладявам се, сдържам се (предимно в императив); tirar del carro прен., разг. поемам цялата тежест, работа; untar el carro прен., разг. подкупвам. -
6 espada
1. f 1) меч; 2) воен. шпага; 3) пика (цвят на карти); 4) риба-меч; 2. m тореадор, въоръжен с шпага; entre la espada y la pared adv разг. в опасна ситуация; quedarse a espadas прен., разг. проигравам всичко, губя всичко; sacar la espada por заставам в защита на...; ser buena espada прен. умел съм в литературни диспути; tirar uno de la espada измъквам сабята. -
7 esponja
f 1) гъба (сюнгер); 2) прен. сюнгер; лице, което хитро изсмуква от друг пари, облаги; 3) хавлиен плат; pasar la esponja прен., разг. слагам черта на нещо; не желая да си спомням за нещо; изтривам го от съзнанието си; ser uno una esponja прен., разг. нося на пиене, пия като смок; tirar (arrojar) la esponja прен., разг. признавам се за победен, оттеглям се; exprimir la esponja изцеждам гъба. -
8 freno
m 1) юзда; 2) спирачка; freno de emergencia внезапна спирачка; 3) прен. обуздаване, спирачка; beber el freno разбеснявам се, хуквам (за кон); correr uno sin freno прен. отдавам се на пороците си; meter a uno en freno прен. обуздавам го, връщам го в границите му; tirar del freno a uno прен. дърпам юздите някому; tascar el freno прен. крия яда си; sin freno неудържимо. -
9 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
10 manga
f 1) ръкав; en mangas de camisa по риза; 2) техн. шланг, ръкав; 3) вентилационна тръба; 4) сак; 5) въоръжен отряд; 6) конична платнена цедилка; 7) смерч; manga de viento вихър; 8) фунийка за гарниране със сметана; 9) наметало от груб плат; 10) разг. пиянство, пияница; 11) Анд., Амер. кошара за добитък; 12) Ц. Амер. грубо наметало; 13) спорт. спортен участък при автомобилни, мотоциклетни състезания; манш; 14) мор. най-голямата ширина на кораб; 15) лов. викач, който насочва плячката при лов; 16) pl надбавка, бакшиш; manga de agua проливен дъжд с вихрушка; echar de manga a uno прен. умело и прикрито се възползвам от някого; estar (ir, hacerse) de manga прен., разг. сдушили са се (с лоша цел); pegar mangas прен., разг. запретвам ръкави, готвя се за нещо; sacar(se) una cosa de la manga прен., разг. а) правя или казвам нещо без повод или без да знам защо; б) правя нещо набързо; в) изненадвам останалите с нещо; вадя изпод ръкава си; tirar la manga прен., разг. Арж. искам пари назаем; traer una cosa en la manga прен., разг. под ръка ми е; andar manga por hombro прен. сред голямо безредие съм (вкъщи и др.); tener manga ancha, ser de manga ancha прен. гледам на нещата през пръсти; hacer mangas y capirotes прен. действам самоволно, не се съобразявам с никого. -
11 manta1
f 1) одеяло, голям шал; 2) шал; 3) чул (на кон); 4) чувал за пренасяне на минерали; 5) мор. голямо корабно платно; 6) разг. побой; 7) парче месо; a manta1, a manta1 de Dios изобилно, в голямо количество; liarse uno la manta1 a la cabeza прен. блъскам се, събарям всичко; ser uno un manta1 прен., разг. мързелив, безволев; не ставам за нищо; tirar de la manta1 прен., разг. разкривам тайна. -
12 monte
m 1) планина; 2) връх; 3) гора; monte alto а) гора с големи дървета; б) самите дървета; monte bajo храсталак, горски гъсталак; monte pardo дъбова гора; monte blanco сечище; 4) прен. планина, кам€ра; 5) прен. пречка, препятствие; 6) monte pío заложна къща; 7) хазартна игра; 8): monte banca игра на карти; 9) Куб., Пан., П. Рико, Ур., Вен. покрайнини, поле; 10) М. пасище, трева; monte de Venus а) Венерин хълм (при жените); б) възглавничка в основата на пръстите; andar (echarse) uno a monte а) прен. хващам гората, крия се от правосъдието; б) прен., разг. преставам да посещавам обичайните места; в) прен. хващам лоши пътища; criado a monte прен. Ур. хванат от гората, див; montes de oro, montes y maravillas прен., разг. планини от злато, чудеса (при обещания); ser uno de monte y ribera прен., разг. дялан камък съм, ставам за всичко; tirar uno al monte прен., разг. тегли ме, влече ме към нещо. -
13 pego
m мошеничество на карти; dar (tirar) el pego прен., разг. измамвам. -
14 piedra
f 1) камък; piedra afiladera, piedra amoladera точило, брус; piedra angular крайъгълен камък (и прен.); piedra de toque прен. пробен камък; piedra arenisca пясъчник; piedra berroqueña гранит; piedra de cal, piedra caliza варовик; piedra fina (preciosa) скъпоценен камък; piedra infernal адски камък; piedra pómez пемза; no dejar piedra sobre piedra прен. разрушавам до основи; dormir como una piedra прен. спя като пън; 2) зърно от град; 3) мед. камък в бъбрека (жлъчката); 4) воденичен камък; 5) едра градушка; 6) камък с надпис; 7) жарг. парче хашиш; bien està la piedra en el agujero прен., разг. всеки камък тежи на мястото си; dejar (quedar) de piedra прен., разг. окаменявам; ser la piedra del escàndalo прен. ябълката на раздора съм; tirar uno piedras a su tejado прен., разг. хвърлям камъни в собствената си градина. -
15 tejo1
m 1) диск; шайба (за игра); 2) кюлче (злато); 3) отломък, парче керемида; tirar los tejo1s a alguien прен., разг. показвам интереса си към някого, подсказвам какво очаквам от него. -
16 ventana
f 1) прозорец; 2) ноздра; hacer ventana гледам през прозореца; tirar por la ventana прен. прахосвам, хвърлям на вятъра; tener la ventana al cierzo прен. прекалено горд съм. -
17 viaje2
m 1) разрез на верев, косо (на плат, дърво и др.); 2) разг. внезапно нападение с хладно оръжие (с гл. tirar + un); 3) разг. движението на ръката от храната до устата; 4) бикоб. бързо нападение на бика с рязко вдигане на главата.
См. также в других словарях:
tirar — verbo transitivo 1. Lanzar (una persona) [una cosa que tiene en la mano] en [una dirección] o hacia [otra persona o una cosa]: Los chicos tiraban piedras a … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
tirar — (De or. inc.). 1. tr. Dejar caer intencionadamente algo. Tirar el libro, el pañuelo. 2. Arrojar, lanzar en dirección determinada. Juan tiraba piedras a Diego. 3. Derribar a alguien. 4. Echar abajo, demoler y trastornar, poner lo de arriba, abajo … Diccionario de la lengua española
tirar — v. tr. 1. Fazer sair de um ponto ou lugar. 2. Extrair. 3. Puxar. 4. Arrancar, sacar. 5. Soltar. 6. Tomar. 7. Obter. 8. Colher. 9. Excetuar. 10. Inferir. 11. Liberar, livrar de. 12. Afastar. 13. Desviar. 14. Auferir. 15. Dissuadir. 16. Furtar.… … Dicionário da Língua Portuguesa
tirar — tirar, estar una mujer que lo tira expr. estar una mujer muy guapa, muy atractiva. ❙ «...estás que lo tiras, hija, preciosa, guapísima, tía buena, que eres una tía buena...» Carmen Resino, Pop y patatas fritas, 1991, RAE CREA. 2. ir tirando expr … Diccionario del Argot "El Sohez"
tirar — a tirar ao açúcar. tirar de ele tirou do aluno tudo quanto quis; tirar a barriga de misérias … Dicionario dos verbos portugueses
tirar — 1. Con el sentido de ‘lanzar o arrojar [algo] a alguien o hacia un lugar’, es transitivo en la lengua general culta: «Le tira la botella a doña Carmen» (Navajas Agonía [Col. 1977]). No pertenece al habla culta general su uso como intransitivo con … Diccionario panhispánico de dudas
tirar — Se conjuga como: amar Infinitivo: Gerundio: Participio: tirar tirando tirado Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. tiro tiras tira tiramos tiráis tiran tiraba… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
tirar — ► verbo transitivo 1 Soltar una cosa que se tiene cogida con la mano: ■ tiró el papel al suelo. SINÓNIMO arrojar 2 Lanzar una cosa contra una persona o hacia una dirección determinada: ■ tiró una piedra contra el cristal. SINÓNIMO arrojar 3 Hacer … Enciclopedia Universal
tirar — 1. atraer; gustar; entusiasmar, estimular; apasionar; seducir; cf. tincar, tincarle, calentar, tirársele; me tira ene este auto; lo compro , no sé, compadre, yo sé que está mal, pero es que esa mina me tira más que la cresta , me tira la Mireya… … Diccionario de chileno actual
tirar — v tr (Se conjuga como amar) I. 1 Hacer caer alguna cosa o a alguna persona empujándola o aventándola: tirar un libro, tirar la leche, tirar un boxeador a otro 2 Echar algo a la basura o deshacerse de ello: tirar los huesos del pollo, tirar… … Español en México
tirar — intransitivo 1) atraer, estirar, tensar. ≠ aflojar. Generalmente rige la preposición de: tira de la cuerda que tienes a tu derecha. Tirar se utiliza cuando se quiere atraer algo hacia un determinado lugar o se produce un movimiento: tirar de las… … Diccionario de sinónimos y antónimos
